На 14 февруари 2025 г. в зала № 2 на Ректората се проведе второто издание на класическия семинар Seminarium Classicum Serdicense, организиран от катедра „Класическа филология“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“.
Участниците в семинара представиха своите текущи научни разработки и споделиха с колеги полезни практики в студентското обучение.
Гост на семинара бе гл. ас. д-р Христо Тодоров от Института за литература при БАН, секция „Теория на литературата“, възпитаник на катедрата и доктор по старогръцка литература.
Проф. Мирена Славова разказа за научния проект, в който участва заедно с колеги от България, Германия, Армения, Полша, Грузия, чийто обект на изследване са средновековни и по-нови извори за богомилството.
Ценен бе докладът на проф. Кирил Павликянов за новооткритите от него на Света Гора в манастира Каракал фрагменти от гръцкия трактат „De moribus“ или „За характерите“ на прочутия античен лекар Клавдий Гален.
Колегите ни от специалност „Унгарска филология“ доц. Лиляна Лесничкова и д-р Едина Жолчак споделиха за предизвикателствата около подготвяния от тях валентен речник на унгарския език – едно бъдещо ценно помагало в помощ на студентите.
Доц. Ина Вишоградска зададе въпроса дали емотиконите и графиконите, които всички ежедневно ползваме в социалните мрежи, ще станат пълноправен обект на изследване в езиковедските дисциплини.
Доц. Йоана Сиракова сподели своя опит в обучението на студенти и научните изследвания с приложения за изкуствен интелект като ChatGPT, Perplexity, Gamma и др.
Проф. Виолета Герджикова разказа за рецепцията на стихотворения на поета Гай Валерий Катул в англоезичната литература и влиянието му чак до 20 в. върху поета битник Алън Гинсбърг.
Заедно с д-р Димитър Илиев разсъждавахме за топосите, т.е. за литературните и смислови асоциации в съчинението на Плутарх „Ad principem ineruditum“ или „За необразования властник“, а с д-р Христо Тодоров – за недоловимите понякога нюанси в превода между щуреца, скакалеца и цикадата в епиграмите на Мелеагър от „Палатинска антология“.
Накрая на семинара доц. Невена Панова ни запозна с подбрани поетически фрагменти на древногръцкия мъдрец и законодател Солон, както и за нетипичната перформативна ситуация, когато поетът се престраши да стане политик и да произнесе „площадни слова“.
Семинарът завърши с нови данни за гръцки новозаветен текст от „горната църква“ на Аладжа манастир край Варна, разчетен от доц. Цветан Василев.
Ето и подробната програма на семинара:
- Мирена Славова: „Демони и еретици – проблеми при превод на ересиологична византийска литература“.
- Кирил Павликянов: „Гръцкият текст на непубликувано съчинение на Гален по пергаментни фрагменти от манастира Каракал“.
- Лиляна Лесничкова, Едина Жолчак-Димитрова: „Унгарско-български валентен речник: концепция, методология, приложни аспекти“.
- Ина Вишоградска: „Безбуквие или за отографичното бъдеще на дигиталното писмо“.
- Йоана Сиракова: „Изкуственият интелект в образованието и изследванията: личен опит“.
- Виолета Герджикова: „Катул сред поетическите си събратя“.
- Димитър Илиев: „Какво четем със студентите: топоси на властта в Плутарховото съчинение Αd principem ineruditum“.
- Христо Тодоров, Институт за литература при БАН: „Щурци по пладне. Що е то?“.
- Невена Панова: „Поетът вдига ръка: отново и наново за авторефлексията и перформативната ситуация в старогръцката лирика“.
- Цветан Василев: „Надписи на гръцки език от параклиса или горната църква на Аладжа манастир“.
Цветан Василев
