проф. дфн Мирена Славова

проф. дфн. Мирена СлавоваМирена Славова е завършила класическа филология в Софийския университет през 1981 г. Придобива докторска степен с дисертация на тема „Диалектът на мегарските понтийски колонии и рецепцията на елинистическото койне“ през 1988 г. Доктор на филологическите науки (2004 г.) с дисертация на тема „Фонетика на гръцките надписи от България“. От 2007 г. е професор по класически езици (старогръцки език) с хабилитационен труд „<I> диграфите в тракийски език“. От 2005 до 2015 г. е ръководител на Катедрата по класическа филология. Стипендиант на фондация „Онасис“ в Атина (2002 г.) и „Мелон“ (2006 г.) в Американския изследователски институт в Истанбул. Основните ѝ научни интереси са в областта на старогръцкото езикознание – фонетика, морфология, лексикология, етапи и историческо развитие на езика, ономастика, езикът на старогръцките надписи, както и езиковата ситуация и културата на Балканите в античността. Преподавателската ѝ работа обхваща курсове по фонетика и морфология на старогръцкия език, старогръцки език и автори (драма и проза), старогръцки език за начинаещи.

За творческа биография виж по-долу.

e-mail: mirena.slavova@uni-sofia.bg

служебен адрес: Катедра по класическа филология, ФНКФ, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, бул. “Цар Освободител” №15, София, п.к. 1504

Curriculum Vitae

ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИИ

2004 г. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема: „Фонетика на гръцките надписи от България“.
1988 г. Доктор с дисертация на тема: „Диалектът на мегарските понтийски колонии и рецепцията на елинистическото койне“.
1977–1981 г. Магистър по класическа филология, СУ „Св.Климент Охридски“, бакалавър по история.

ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ:

1. Академична
2007 г. Професор по класически езици (старогръцки език) с хабилитационен труд „<I> диграфите в тракийски език“.
2000–2006 г. Доцент по старогръцки език в Катедрата по класическа филология, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“
1983–2000 г. Асистент по старогръцки език в Катедрата по класическа филология, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“
1981–1983 г. Учител по старогръцки език в НГДЕК

ПО-ВАЖНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Монографии, учебници, студии

  • Phonology of the Greek Inscriptions in Bulgaria (= Palingenesia, 83). Steiner Verlag Stuttgart, 2004.
  • <I> диграфите в тракийските имена. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 2007.
  • М. Костова, Б. Парашкевов, М. Славова, Н. Георгиева, М. Димитрова. Корективен речник на чужди думи в българския език. София, 2012.
  • Лексикално-семантично проучване на гръцките надписи от западнопонтийските колонии в българските земи (V в. пр.н.е. – ІІІ в. от н.е.). – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии, Том 106. 2013, 5–70.
  • Античната диатеза и нейните метаморфози във възрожденските граматики на български език. –Език и литература 1-2, 2019, 85–118.
  • ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2020 (Трето издание).

Статии

  • Lines 26-32 of the Horothesia of Dionysopolis (IGBulg V 5011). – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, 20, 1998, 99–106.
  • Mystery Clubs in Bulgarian Lands in Antiquity (Greek Epigraphical Evidence). – Opuscula Atheniensia. 27. 2002, 137–149.
  • The Greek Language on the Bulgarian Coast of the Black Sea in Antiquity (6th cent. B.C. –1st cent. B.C.). – In: G. Vottero (ed). Le grec du monde colonial grecque. Paris, De Boccard, 2009. 195–220.
  • The Struma Valley Revisited: Cultural Encounters in Roman Times on the Balkans (The Epigraphic Data). – Archaeologia Bulgarica, 2, 2010, 39–52.
  • Орфическите стихове в славянския превод на Хронографиятана Йоан Малала. – В: Данова, М., С. Хинковски. (ред.). Езици и култури в диалог. Традиция, приемственост, новаторство. София, 2010, 507–513.
  • За едно „тъмно“ място в гръцкия текст на Пространното житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски (ІІ, 5–6). – В: Studia classica Serdicensia. T. VI. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014, 73–76.
  • Ἅπαξ εἰρημένα and Other Lexical Rarities in the Greek Inscriptions on the Bulgarian Coast of the Black Sea in Antiquity. – In: Slavova, M., N. Sharankov (eds.). Monuments and Texts in Antiquity and Beyond. Studia classica Serdicensia V. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2016, 488–511.
  • Античният трактат „За съчетаването“ на Дионисий Халикарнаски между лингвистиката и поетиката на текста. – Philologia, 31, 2017, 53–71.
  • Bulgarian Lands in Antiquity: A Melting Pot of Thracian, Greek, and Roman Culture. – In: Torlone Z., D. Munteanu, D. Dutsch (Eds.). A Handbook to Classical Reception in Eastern and Central Europe. Wiley Blackwell, 2017, 396–410.
  • Платоновият Кратил в превод на Раковски. – Научни трудове. Том 55, кн. 1, Филология. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. 2017, 127–136.
  • Раковски между фонетиката и пропагандата в Преимуществото българскаго язика над староеленскаго . – В: Данова, М., Сн. Димитрова (ред.). Нови направления в синхронната и диахронната фонетика и фонология. Сборник с доклади от международна научна конференция, 17 юни 2016 г. София, 29–41, 2017.
  • За превода на литературни исторически извори (Опит за проблематизация). – Пловдивски исторически форум, 1, 2017, 38–47.
  • Шеста книга на Пахимеровата История като извор за историята на възобновеното Българско царство (нов превод с бележки и коментар). – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 596–620.
  • The inscriptions from the mound necropolis of Duvanlii (Thrace) and their socio-cultural context. Kadmos, 56, 1-2, 2018, 119-138.
  • Menander’s Achaioi in Ulpia Oescus: A New Reading of an Old Mosaic. – Archaeologia Bulgarica XXV, 2, 2021, 19–23.
  • Lead Mirror with Greek inscriptions from Collection of the Regional Museum of History – Silistra. – Archaeologia Bulgarica XXVI, 2, 2022, 1–7.
  • On the Thracian syllable: word-initial consonants and consonant clusters in Thracian names. – In: Delev, P., T. Stoyanov, Sv. Yanakieva, Hr. Popov, An. Bozhkova, M. Vassileva, Jul. Zvetkova, M. Damyanov, P. Ilieva, Jul. Emilov (eds.). Ancient Thrace: Myth and reality. Proceedings of the 13th Congress of Thracology, vol. 2, 2022, 325–334.
  • Траките и писмеността. – Езиков свят, 20, 3, 2022, 311–318.

За пълен списък на публикациите и научната дейност вж.

https://authors.uni-sofia.bg/Publications.aspx