Цветан Василев е магистър (2006) и доктор по класическа филология (2016). От 2022 г. е доцент по класически езици към катедра „Класическа филология“, СУ „Св. Климент Охридски“. Изследователските му интереси са в областта на средновековния латински и гръцки език, поствизантийската гръцка епиграфика, католическата литература на латински език, писана от български интелектуалци през 17. и 18. век.
email: csvasilev@uni-sofia.bg
служебен адрес: Катедра „Класическа филология“, ФКНФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, гр. София 1504, бул. „Цар Освободител“ № 15.
Curriculum Vitae
Образование
- доктор по следкласически гръцки език с дисертация на тема: „Езикови особености на гръцките надписи в двуезичните църкви от 17. век в България“, научен ръководител проф. д.ф.н. Мирена Славова (май 2016).
- магистър по класическа филология със специализация по средновековна латинистика, втора специалност – немска филология. Дипломна работа на тема: „Панатенеи и Ерехтейон: празник и място, възстановка на празничното честване“, научен ръководител проф. д.ф.н. Богдан Богданов (юли 2006).
- средно образование: Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (1996).
Професионална реализация
- доцент по класически езици, катедра „Класическа филология“ (2022);
- главен асистент по класически езици, катедра „Класическа филология“ (2016);
- асистент по латински език, катедра „Класическа филология“ (2014–2016);
- учител по старогръцки език, Национална гимназия за древни езици и култури
„Константин Кирил Философ“ (2002–2003).
Преподавателска дейност
- Латински език, Старогръцки език, Латински език и автори, Средновековен
латински език, Средновековна латинска литература.
Участия в научни проекти (подбрани)
- Приносът на Иван Гошев за формирането на Иконографския отдел на НЦИАМ
(проучване и документиране на архиви и колекции); - Гутенберговата революция и българите;
- Пътищата на балканските зографи и поствизантийското художествено наследство
в България (от 2014).
Подбрани публикации
- Кирило-Методиевото дело и християнското минало на българите през погледа на
Петър Богдан и полемичното богословие от епохата на Контрареформацията. – В:Библиотека Легенда, Кирило-Методиевски места на паметта в българската култура (редактори Евгени Зашев, Веселка Желязкова, Славия Бърлиева, Бойка Мирчева), 2023, 179-200; - Пролозите на Лъв Остийски към За произхода на блажения Климент и обръщането
му във вярата и За пренасянето на мощите на св. Климент (По ръкопис N XXIII на
Митрополитската библиотека в Прага) – Palaeobulgarica, 3, 2022, 81-90; - Петър Богдан, За древността на бащината земя и за българските дела / Petrus
Deodatus, De Antiquitate paterni soli et de rebus Bulgaricis. Vol. I–II. София, 2020; - Езикови и живописни паралели – наблюдения върху надписите в група паметници от
края на XVI и началото на XVII век на Балканите – Проблеми на изкуството, 1, 2018, 75-85; - Гръцкият език в църквите със смесени надписи от XVII век в България, София, 2017;
- Бакалова, Е., Ц. Василев. Образите на св. Теодор Студит в България и техният
балкански контекст. – В: Герои, култове, светци. Изкуствоведски четения, 2015, 145–164; - De vanitate vitae – an Epigram in Greek Language from Bachkovo Refectory. – In: Studia
Classica Serdicensia V, Moments and Texts in Antiquity and Beyond, Essays for the Centenary of
Georgi Mihailov (1915–1991). София, 2015, 394–408.