Приветствие по случай шестдесетгодишния юбилей
на професор Богдан Богданов, произнесено
на 9.ХІ.2000 г. в Народната библиотека
Имам привилегията да съм един от първите студенти на професор Богданов и затова ще разкажа как той ръководеше упражненията по старогръцки език, които, поради естеството на учебния материал, бяха страшилище за несериозните студенти, а за сериозните бяха сурова школа. Още на едно от първите занятия асистентът тогава Богдан Богданов предупреди, че докато студентите не нагазят дълбоко в стихията на езика, отношенията между тях и него като преподавател трябва да бъдат както между учител и послушни ученици. „А по-нататък,“ добави той, „ще бъдете възнаградени с едно добро четиво.“ И се започна едно тежко дългогодишно учене, при което отсъствието от упражнения беше най-голямата глупост, която един студент можеше да направи. Някои колеги направиха тази глупост – и си останаха недонаучени завинаги.
На занятията професор Богданов се държеше като артист от най-висока класа. Първо – и най-основно – той умееше да внушава респект. Беше невъзможно някой да се държи лекомислено или невъзпитано: единственият, който се опита да направи нещо подобно, беше изгонен от аудиторията начасà. Създавайки необходимата дистанция между себе си и студентите, бъдещият професор справедливо показваше, че е редно всеки да си знае мястото. Второ, той беше много строг и взискателен, изпитваше подробно, всеки беше длъжен да има прегледни записки. Не търпеше хитруване. Помня, на т. нар. „писмен университетски изпит“, който по онова време се държеше след петия семестър и представляваше превод без речник от двата класически езика, професор Богданов беше определен за квестор. Той изпълни дълга си с безукорна бдителност и осуети внимателно и изтънко подготвени планове за подсказване и преписване, така че всеки получи оценката, която заслужаваше. Отчаяна от този развой на изпита, една студентка, чието име от дискретност премълчавам, изрече следната фраза: „Ех, този Богданов е страхотна скръндза!“
Накрая – трето – и донякъде парадоксално (ала само донякъде) – нашият дълбоко уважаван учител обичаше, а и още обича, да стряска с мнения, които човек не би очаквал да чуе от него. Казах, че той беше строг до педантичност; ала пак той е изрекъл не едно и не две съждения, сразяващи педантизма и буквоядството, при това с пълно право. Тогава къде е истината? Доколкото съм способен да преценя, истината се състои в това, че самият темперамент на професор Богданов го подтиква непременно да провокира мисъл. Той винаги държи в шах онези, с които общува, от което, разбира се, те само печелят. Или – мога да го кажа и така – професор Богдан Богданов е един неуморим и непреклонен учител по мислене. Днешният ден е чудесен повод да му благодарим за всички негови строги, изтънчени и нерядко лукави уроци.
Да сте жив и здрав много, много години, уважаеми професор Богданов, et, quoniam Bacchus, deus inter deos omnes amatissimus, in Thracia natus est, pro salute Magistri Bogdan Bogdanov morā quam potest brevissimā interpositā reverentissime bibāmus.
Димитър Бояджиев