Александър Михайлов Балабанов
(18.01./30.01./1879 – 30.11.1955)
Избрана библиография
1898
Хомерова Илияда. Песен ХХІІ. Преведе Ал. Балабанов. – Български преглед, ІV/12, 3-15.
Хомерова Илиада. Песен ХХІІІ. Патрокловото погребение [ст. 1-261]. Преведе от оригинала Ал. Балабанов. – Български преглед, V/1, 66-72.
1904
Антон Павлович Чехов. – Библиотека, III/1, 3-5. Хенрих Сенкевич. – Библиотека, III/1, 6-9.
Ибсен. – Библиотека, III/1, 10-13. Гете. – Библиотека, III/2, 67-73.
Хайнрих Хайне. – Библиотека, III/2, 74-76. Шекспир. – Библиотека, III/3, 139-148.
Идилиите на П. Ю. Тодоров. – Библиотека, III/4, 203-207.
1905
Есхил. Прометей. Преведе дословно от старогръцки Ал. Балабанов. София, 37 с. (преводът има 21 издания между 1905 и 1954 г., последното под наслов Прикованият Прометей)
Изидора Дънкан. – Библиотека, III/7, 294.
Адолф фон Менцел. – Библиотека, III/8, 332-341.
Ал. Дюма – син. Дамата с камелиите, драма в пет действия [За постановката в Народния театър]. – Художник, І/5, 15.
Дамските портрети на Ж. Болдини. (По Камил Моклер). – Художник, І/6-7, 11.
Призраци, драма в три действия от Хенрих Ибсен. Народен театър, 11 ХІІ 1905 год. –
Художник, I/6-7, 15-19.
Театрална хроника. 25 V 1908. Свободен театър. „Краят на Содом“, драма от Х. Зудерман. –
Художник, І/17-18, 32.
Ибсен (Фантазия). – Художник, І/19-20, 3. Янко Биненбаум. – Художник, І/19-20, 3. Иенс Петер Якобсон. – Художник, II/1, 22-25.
Съвременната българска лирика. – Художник, II/3, 26-29.
1906
Й. В. Гете. Фауст. Първа част. Преведе от немски в стихове Ал. Балабанов. София, 234 с. (2. издание, 1928, 360 с.; 3. поправено изд., 1932, 207 с.; 4. изд., 1936, 211 с.; 5. преработено изд.,
1943, 231 с.; 6. прераб. изд., 1946, 228 с.; 7. прераб. изд., 1947, 232 с.; 8. прераб. изд., 1949,
202 с.)
Старогръцката драма. – Художник, II/4-5, 45-48. Моят превод на Фауста. – Художник, II/4-5, 54-68. Густав Фалке. – Художник, II/6, 31.
1907
Платон. Федон или за душата. Преведе от старогръцки и коментира Ал. Балабанов. София, 83 с. (2. издание, 1925, 86 с.)
Старогръцката лирика. I. Класически период. – Художник, II/9-10, 11-29.
Х. Ибсен. Празникът на Солхауг. По немския превод на Ема Клингенфелд. София, 50 с.
1909
Всеволод Гаршин. – Художник, III/1-2, 34-35. Шекспир и Толстой. – Художник, III/3, 30-31. Мисли върху театъра. – Художник, III/4, 22-26.
1911
Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период. Литературно-исторически студии. – Годишник на Софийския университет, историко-филологически факултет, 6, 1-129.
Софокъл. Едип цар. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 74 с. (2. поправено издание, 1914, 80 с.; 3. изд., 1917, 72 с.; 4. изд., 1919, 65 с.; 5. изд., 1921, 59 с.; 6. изд., 1925,
76 с.; 7. изд., 1927, 76 с.; 8. изд., 1932, 75 с.; 9. изд., 1937, 64 с.; 10. изд., 1939, 60 с.; 11. изд.,
1942, 62 с.; 12. изд., 1946, 64 с.)
Иенс Петер Якобсен. Рози би трябвало да има там. Преведе от немски Ал. Балабанов. София, 63 с. (2. издание, 1942, 63 с.)
1912
Класическа култура. – Училищен преглед, XVII/7, 381-388.
1913
Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период. Литературно-исторически студии [продължение]. – Годишник на Софийския университет, историко-филологически факултет, 7, 1-40.
Война и песен. – В: Демократически календар за 1914 г. София.
1914
История на класическата литература. Пловдив, 255 с. (2. преработено издание, 1917, 204
с.; 3. прераб. изд., София, 1931, 257 с.)
Аристофан. Ахарняни или Война и мир. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 72 с. (2. издание, 1918, 72 с.; 3. изд., 1919, 60 с.)
Аристофан. Женска управия. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 79 с. (2. издание, 1917, 79 с.; 3. изд., 1919, 58 с.; 4. изд., 1925, 77 с.; 5. изд. под заглавие Женско
народно събрание, 1929, 46 с.)
Еврипид. Медея. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 72 с. (2. издание, 1916, 64 с.; 3. изд., 1917, 51 с.; 4. изд., 1921, 48 с.; 5. изд., Пловдив, 1932, 117 с.; 6. изд., София, 1939,
90 с.; 7. изд., 1942, 90 с.; 8. изд., 1945, 88 с.; 9. изд., 1946, 88 с.)
Есхил. Агамемнон. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 76 с. (2. издание, 1921, 63 с.; 3. изд., 1925, 75 с.; 4. изд., 1939, 63 с.)
Есхил. Евмениди. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 55 с. (2. издание, 1919, 43 с.; 3. изд., 1925, 52 с.; 4. изд., 1939, 45 с.)
Есхил. Орест. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 48 с. (2. издание, 1919, 38 с.; 3. изд., 1925, 48 с.; 4. изд., 1937, 43 + ІІІ с.; 5. изд., 1940, 40 с.)
Софокъл. Електра. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 72 с. (2. издание, 1919, 55с.; 3. изд., 1937, 63 с.)
Теофраст. Характери. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 74 с. (2. издание, 1915; 3. изд., 1917; 4. изд., 1918; 5. изд., 1919, 55 с.; 6. изд., 1937, 62 с.)
Облакът като мотив в поезията. – Училищен преглед, ХVІІІ/7, 477-491. Яворов. – Отечество, І/5, 117-118.
1915
Аристофан. Облаци. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 84 + IV с. (2. издание, 1917, 84 + IV с.; 3. изд., 1918, 74 с.; 4. изд., 1925, 88 с.; 5. изд., 1939, 76 с.)
Еврипид. Ифигения в Таврида. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 71 с. (2. издание, 1921, 54 с.; 3. изд., 1929, 45 с.; 4. изд., 1937, 61 с.)
Празникът на българската младеж. – Съвременна илюстрация, 4/1914-1915, 3-5.
1917
Boteff, a bolgár ifjúság hőse [Ботев, героят на българската младеж]. – Turán (Budapest), 2/1917, 101-104.
1918
Шекспир и Толстой. – Знание и труд, I/4, 17-20.
1920
Списания и списатели. – Огнище, II/1, 1-16. Български театър. – Демократия, І/6, 14-17.
1921
Първата драма – от първия актьор. – Демократия, I/17, 16-18.
Из живота на П. К. Стойчев. – Във: В чест на артиста П. К. Стойчев. По случай 25- годишната му сценична дейност. София, 2-4.
Светлини в леса. [Предговор]. – В: М. Вечеров. Светлини в леса. София, III-IV. Литература и живот. – Демократия, II/1, 16-17.
Българският език. – в-к Развигор, бр. 5 (6 февруари 1921).
1922
Из поезията на Елин Пелин. – В: Сборник Елин Пелин. Под редакцията на Александър Балабанов. София, 21-26.
За мястото на Алеко Константинов в нашата литература. – Демократия, II/14, 330-331. Книги на чужди езици в България. – Демократия, II/15, 361-362.
Аристотеловата поетика. – Пролом, І/7-8, 232-237.
Един класик на българската проза. Захари Стоянов. – Пролом, I/11-12, 365-372. Античният мир в нашия сегашен живот. – Пролом, І/19-20, 579-588.
1924
Езопови басни. Превод от старогръцки Ал. Балабанов. София, 80 с. Езопови басни. Предговор. – В: Езопови басни. София, 5-16.
Джакомо Казанова. [Предговор]. – В: Дж. Казанова. Спомени. Превод от Драгомир Попов. София, 3-4.
Езопови басни. – Млечен път, I/5, 135.
Александър Божинов като поет. – В: Сборник Александър Божинов. София, 43-47. Латински Ботйов. – в-к Развигор, III, бр. 145 (1.06.1924). (рецензия)
1925
При бухалите. Впечатления от Гърция. – Българска мисъл, I/1, 59-72.
1926
Латински Ботйов (Christo Botevi carmina selecta. Ex lingua Bulgara Latine perscripsit Crum Dimitrov. S., Zlatolyra, 1923. 48 p.). – Хиперион, V/5-6, 296-297. (рецензия)
1928
Един класик на българската проза. Предговор. – В: З. Стоянов. Записки по българските въстания. София, 5-14.
1929
Делото на д-р К. Кръстев. Трагедията на един литературен догматик. – Философски преглед, I/2, 204-217.
1930
Мястото на българската литература. – Българска книга, I/1, 5-21.
Живот и поезия. Предговор. – В: П. Ю. Тодоров. Съчинения. Под редакцията на Ал. Балабанов. София, 3-18.
Алеко Константинов. Бай Ганьо. – Българска книга, І/2, 205. Българска книга. – Българска книга, І/3, 3-4.
Класическа филология. (Науките в България). – Българска книга, І/4-5, 442-447. Киното и съдбата на театъра. – Философски преглед, ІІІ/2, 166-179.
Bolgarsko slovstvo. – Dom in Svet (Zagreb), XLIII/5-6, 163-166.
Медея. – В: Юбилеен сборник за 25-годишната сценична дейност на Теодорина Стойчева. Под редакцията на Ал. Балабанов, С. Баджов и Д. Симидов. София, 10.
Свобода. – В: Юбилеен сборник в чест на Т. Г. Масарик по случай 80 години от неговото рождение. Под редакцията на Д. Михалчев. София, 83-87.
Стоил Стоилов. – В: С. Стоилов. 1919-1929. Албум. София, 13-14.
Christo Boteff. The “Idol” of Bulgarian Youth. – Bulgarian British Review, III/22, 6-8. The Poetry of Great Narrator. Elin Pelin. – Bulgarian British Review, III/23, 7-8.
1931
Старогръцките имена на български. – Родна реч, 3/1930-1931, 114-117. Българският език. – Българска земя, І/1, 19-21.
Антон Страшимиров и аз. – В: Антон Страшимиров. 1872-1931. Юбилеен сборник по случай 60-та година от рождението му. София, 98-100.
Национализъм и култура. Разсъждения с особен оглед към класическия мир. – Отец Паисий, IV/11-12, 151-153.
1932
Нашият хор. – Родна песен, IV/4, 3.
Най-новият дух в политиката. – В: Духът на новия свят. Сборник под редакцията на Д. Б. Митов. София, 9-13.
За Васил Кирков. – В: Сборник Васил Кирков. Под редакцията на П. Атанасов. София, 7-8. Асен Златаровци. – Във: В дар на Асен Златаров. Юбилеен сборник. София, 43-44.
1933
Мъка и творчество. – Философски преглед, V/1, 8-14.
Италианската литература у нас. Предговор. – В: Наум Чилев. Съвременната италианска литература. София, 3-4.
Предговор. – В: Зл. Чолакова. Приказни страни. Пътни впечатления. София, 3-5.
1934
Из един живот. 1898-1934. София, 595 с.
За старите нови години. – Беседа, бр. 8 (31.12.1934).
1935
Константин Щъркелов. – Подслон, II/2, 47-49.
Живот, хляб и поезия. От Международния конгрес на пенклубовете в Барцелона. – Подслон, II/6-7, 189-191.
Книгата и гения. – Литературни вести (Пловдив), III/9, 1.
1936
Разни маскаради. – Беседа, II/11, 165.
1937
България и класическата култура. – Прометей, І/1-2, 3-5. Най-интересното за Прометея. – Прометей, І/1-2, 6-8.
Грешката и човекът. – Беседа, III/13-14, 196.
От някога. (За празника на братята Кирил и Методий). – Беседа, III/17-18, 259-260.
1938
Паисий. – Отец Паисий, II/9.
1939
Любов и поезия. София, 204 с.
Класическият Ботев. Предговор. – В: Χ. Βότεφ. Ποιήματα. Ἀπὸ τῆς Βουλγαρικῆς εἰς τὴν Ἑλληνικὴν γλῶσσαν μετέφραζε Κροὺμ Διμιτρόφ. Ἐν Σερδικῇ, 3-5.
От Охрид до Тулча. Преди седемдесет години. [Предговор]. – В: Ц. Миладинова- Алексиева. Епоха, земя и хора. София, 3-4.
Захари Стоянов – класик на българската проза. – в-к Литературен глас, бр. 442 (27.09.1939).
1940
Хитър Петър. [Предговор]. – В: Й. Данаилов. Хитър Петър. София, 3-4.
Настрадин Ходжа. [Предговор]. – В: Настрадин Ходжа. Подбрал и преразказал Сава Попов. София, 3-4.
1941
Нашите песни за Македония. [Предговор]. – В: Македония в песни. Антология от български поети. Подредили Л. Станчев и Р. Мутафчиев. София, 3-5.
1947
Езопови басни. Превод от старогръцки Ал. Балабанов. Второ издание. София, 72 с.
Езопови басни. [Предговор]. – В: Езопови басни. Превод Ал. Балабанов. Второ издание. София, 5-15.
Предговор. – В: Ъ. К. Ричардсън. Теоретическа и практическа класификация. Превод на Дора Ганчева. Под редакцията на Ал. Балабанов. София, ІІІ-Х.
1948
Развигора. – Годишник на Български библиографски институт, 1, 23-29.
1949
Като гледам портрета му. – В: Иван Вазов. Сборник. Под редакцията на Николай Лилиев. София, 83-93.
Ясният и прямият [Г. Димитров]. – Филателен преглед, I/7, 7-8. Славянска марка. – Филателен преглед, I/8, 4-5.
Из поезията на Елин Пелин. – в-к Литературен фронт, бр. 33 (16.04.1949).
1950
Елин Пелин. – Филателен преглед, III/4-5, 4.
1973
Студии, статии, рецензии, спомени. Том 1. София, 692 с. + 1 л. портр.
1978
Студии, статии, рецензии, спомени. Том 2. София, 671 с.
1979
И аз на тоя свят. Спомени от разни времена. София, 272 с. (2. издание, 1985, 453 с. + 17 л. ил.)
1989
Избрани преводи. София, 207 с. + 1 л. портр.
1992
Писма. Александър Балабанов до Димитър Бобошевски. София, 284 с.
2006
Мястото на българската литература. [Избрани статии]. София, 436 с.