Библиография на Александър Балабанов

Александър Михайлов Балабанов

(18.01./30.01./1879 – 30.11.1955)

Избрана библиография

 

1898
Хомерова Илияда. Песен ХХІІ. Преведе Ал. Балабанов. – Български преглед, ІV/12, 3-15.

Хомерова Илиада. Песен ХХІІІ. Патрокловото погребение [ст. 1-261]. Преведе от оригинала Ал. Балабанов. – Български преглед, V/1, 66-72.

1904
Антон Павлович Чехов. – Библиотека, III/1, 3-5. Хенрих Сенкевич. – Библиотека, III/1, 6-9.

Ибсен. – Библиотека, III/1, 10-13. Гете. – Библиотека, III/2, 67-73.

Хайнрих Хайне. – Библиотека, III/2, 74-76. Шекспир. – Библиотека, III/3, 139-148.

Идилиите на П. Ю. Тодоров. – Библиотека, III/4, 203-207.

1905
Есхил. Прометей. Преведе дословно от старогръцки Ал. Балабанов. София, 37 с. (преводът има 21 издания между 1905 и 1954 г., последното под наслов Прикованият Прометей)

Изидора Дънкан. – Библиотека, III/7, 294.

Адолф фон Менцел. – Библиотека, III/8, 332-341.

Ал. Дюма – син. Дамата с камелиите, драма в пет действия [За постановката в Народния театър]. – Художник, І/5, 15.

Дамските портрети на Ж. Болдини. (По Камил Моклер). – Художник, І/6-7, 11.

Призраци, драма в три действия от Хенрих Ибсен. Народен театър, 11 ХІІ 1905 год. –

Художник, I/6-7, 15-19.

Театрална хроника. 25 V 1908. Свободен театър. „Краят на Содом“, драма от Х. Зудерман. –

Художник, І/17-18, 32.

Ибсен (Фантазия). – Художник, І/19-20, 3. Янко Биненбаум. – Художник, І/19-20, 3. Иенс Петер Якобсон. – Художник, II/1, 22-25.

Съвременната българска лирика. – Художник, II/3, 26-29.

1906
Й. В. Гете. Фауст. Първа част. Преведе от немски в стихове Ал. Балабанов. София, 234 с. (2. издание, 1928, 360 с.; 3. поправено изд., 1932, 207 с.; 4. изд., 1936, 211 с.; 5. преработено изд.,

1943, 231 с.; 6. прераб. изд., 1946, 228 с.; 7. прераб. изд., 1947, 232 с.; 8. прераб. изд., 1949,

202 с.)

Старогръцката драма. – Художник, II/4-5, 45-48. Моят превод на Фауста. – Художник, II/4-5, 54-68. Густав Фалке. – Художник, II/6, 31.

1907
Платон. Федон или за душата. Преведе от старогръцки и коментира Ал. Балабанов. София, 83 с. (2. издание, 1925, 86 с.)

Старогръцката лирика. I. Класически период. – Художник, II/9-10, 11-29.

Х. Ибсен. Празникът на Солхауг. По немския превод на Ема Клингенфелд. София, 50 с.

1909
Всеволод Гаршин. – Художник, III/1-2, 34-35. Шекспир и Толстой. – Художник, III/3, 30-31. Мисли върху театъра. – Художник, III/4, 22-26.

1911
Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период. Литературно-исторически студии. – Годишник на Софийския университет, историко-филологически факултет, 6, 1-129.

Софокъл. Едип цар. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 74 с. (2. поправено издание, 1914, 80 с.; 3. изд., 1917, 72 с.; 4. изд., 1919, 65 с.; 5. изд., 1921, 59 с.; 6. изд., 1925,

76 с.; 7. изд., 1927, 76 с.; 8. изд., 1932, 75 с.; 9. изд., 1937, 64 с.; 10. изд., 1939, 60 с.; 11. изд.,

1942, 62 с.; 12. изд., 1946, 64 с.)

Иенс Петер Якобсен. Рози би трябвало да има там. Преведе от немски Ал. Балабанов. София, 63 с. (2. издание, 1942, 63 с.)

1912
Класическа култура. – Училищен преглед, XVII/7, 381-388.

1913
Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период. Литературно-исторически студии [продължение]. – Годишник на Софийския университет, историко-филологически факултет, 7, 1-40.

Война и песен. – В: Демократически календар за 1914 г. София.

1914
История на класическата литература. Пловдив, 255 с. (2. преработено издание, 1917, 204

с.; 3. прераб. изд., София, 1931, 257 с.)

Аристофан. Ахарняни или Война и мир. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 72 с. (2. издание, 1918, 72 с.; 3. изд., 1919, 60 с.)

Аристофан. Женска управия. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 79 с. (2. издание, 1917, 79 с.; 3. изд., 1919, 58 с.; 4. изд., 1925, 77 с.; 5. изд. под заглавие Женско

народно събрание, 1929, 46 с.)

Еврипид. Медея. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 72 с. (2. издание, 1916, 64 с.; 3. изд., 1917, 51 с.; 4. изд., 1921, 48 с.; 5. изд., Пловдив, 1932, 117 с.; 6. изд., София, 1939,

90 с.; 7. изд., 1942, 90 с.; 8. изд., 1945, 88 с.; 9. изд., 1946, 88 с.)

Есхил. Агамемнон. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 76 с. (2. издание, 1921, 63 с.; 3. изд., 1925, 75 с.; 4. изд., 1939, 63 с.)

Есхил. Евмениди. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 55 с. (2. издание, 1919, 43 с.; 3. изд., 1925, 52 с.; 4. изд., 1939, 45 с.)

Есхил. Орест. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 48 с. (2. издание, 1919, 38 с.; 3. изд., 1925, 48 с.; 4. изд., 1937, 43 + ІІІ с.; 5. изд., 1940, 40 с.)

Софокъл. Електра. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 72 с. (2. издание, 1919, 55с.; 3. изд., 1937, 63 с.)

Теофраст. Характери. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 74 с. (2. издание, 1915; 3. изд., 1917; 4. изд., 1918; 5. изд., 1919, 55 с.; 6. изд., 1937, 62 с.)

Облакът като мотив в поезията. – Училищен преглед, ХVІІІ/7, 477-491. Яворов. – Отечество, І/5, 117-118.

1915
Аристофан. Облаци. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 84 + IV с. (2. издание, 1917, 84 + IV с.; 3. изд., 1918, 74 с.; 4. изд., 1925, 88 с.; 5. изд., 1939, 76 с.)

Еврипид. Ифигения в Таврида. Преведе от старогръцки Ал. Балабанов. София, 71 с. (2. издание, 1921, 54 с.; 3. изд., 1929, 45 с.; 4. изд., 1937, 61 с.)

Празникът на българската младеж. – Съвременна илюстрация, 4/1914-1915, 3-5.

1917
Boteff, a bolgár ifjúság hőse [Ботев, героят на българската младеж]. – Turán (Budapest), 2/1917, 101-104.

1918
Шекспир и Толстой. – Знание и труд, I/4, 17-20.

1920
Списания и списатели. – Огнище, II/1, 1-16. Български театър. – Демократия, І/6, 14-17.

1921
Първата драма – от първия актьор. – Демократия, I/17, 16-18.

Из живота на П. К. Стойчев. – Във: В чест на артиста П. К. Стойчев. По случай 25- годишната му сценична дейност. София, 2-4.

Светлини в леса. [Предговор]. – В: М. Вечеров. Светлини в леса. София, III-IV. Литература и живот. – Демократия, II/1, 16-17.

Българският език. – в-к Развигор, бр. 5 (6 февруари 1921).

1922
Из поезията на Елин Пелин. – В: Сборник Елин Пелин. Под редакцията на Александър Балабанов. София, 21-26.

За мястото на Алеко Константинов в нашата литература. – Демократия, II/14, 330-331. Книги на чужди езици в България. – Демократия, II/15, 361-362.

Аристотеловата поетика. – Пролом, І/7-8, 232-237.

Един класик на българската проза. Захари Стоянов. – Пролом, I/11-12, 365-372. Античният мир в нашия сегашен живот. – Пролом, І/19-20, 579-588.

1924
Езопови басни. Превод от старогръцки Ал. Балабанов. София, 80 с. Езопови басни. Предговор. – В: Езопови басни. София, 5-16.

Джакомо Казанова. [Предговор]. – В: Дж. Казанова. Спомени. Превод от Драгомир Попов. София, 3-4.

Езопови басни. – Млечен път, I/5, 135.

Александър Божинов като поет. – В: Сборник Александър Божинов. София, 43-47. Латински Ботйов. – в-к Развигор, III, бр. 145 (1.06.1924). (рецензия)

1925
При бухалите. Впечатления от Гърция. – Българска мисъл, I/1, 59-72.

1926
Латински Ботйов (Christo Botevi carmina selecta. Ex lingua Bulgara Latine perscripsit Crum Dimitrov. S., Zlatolyra, 1923. 48 p.). – Хиперион, V/5-6, 296-297. (рецензия)

1928
Един класик на българската проза. Предговор. – В: З. Стоянов. Записки по българските въстания. София, 5-14.

1929
Делото на д-р К. Кръстев. Трагедията на един литературен догматик. – Философски преглед, I/2, 204-217.

1930
Мястото на българската литература. – Българска книга, I/1, 5-21.

Живот и поезия. Предговор. – В: П. Ю. Тодоров. Съчинения. Под редакцията на Ал. Балабанов. София, 3-18.

Алеко Константинов. Бай Ганьо. – Българска книга, І/2, 205. Българска книга. – Българска книга, І/3, 3-4.

Класическа филология. (Науките в България). – Българска книга, І/4-5, 442-447. Киното и съдбата на театъра. – Философски преглед, ІІІ/2, 166-179.

Bolgarsko slovstvo. – Dom in Svet (Zagreb), XLIII/5-6, 163-166.

Медея. – В: Юбилеен сборник за 25-годишната сценична дейност на Теодорина Стойчева. Под редакцията на Ал. Балабанов, С. Баджов и Д. Симидов. София, 10.

Свобода. – В: Юбилеен сборник в чест на Т. Г. Масарик по случай 80 години от неговото рождение. Под редакцията на Д. Михалчев. София, 83-87.

Стоил Стоилов. – В: С. Стоилов. 1919-1929. Албум. София, 13-14.

Christo Boteff. The “Idol” of Bulgarian Youth. – Bulgarian British Review, III/22, 6-8. The Poetry of Great Narrator. Elin Pelin. – Bulgarian British Review, III/23, 7-8.

1931
Старогръцките имена на български. – Родна реч, 3/1930-1931, 114-117. Българският език. – Българска земя, І/1, 19-21.

Антон Страшимиров и аз. – В: Антон Страшимиров. 1872-1931. Юбилеен сборник по случай 60-та година от рождението му. София, 98-100.

Национализъм и култура. Разсъждения с особен оглед към класическия мир. – Отец Паисий, IV/11-12, 151-153.

1932
Нашият хор. – Родна песен, IV/4, 3.

Най-новият дух в политиката. – В: Духът на новия свят. Сборник под редакцията на Д. Б. Митов. София, 9-13.

За Васил Кирков. – В: Сборник Васил Кирков. Под редакцията на П. Атанасов. София, 7-8. Асен Златаровци. – Във: В дар на Асен Златаров. Юбилеен сборник. София, 43-44.

1933
Мъка и творчество. – Философски преглед, V/1, 8-14.

Италианската литература у нас. Предговор. – В: Наум Чилев. Съвременната италианска литература. София, 3-4.

Предговор. – В: Зл. Чолакова. Приказни страни. Пътни впечатления. София, 3-5.

1934
Из един живот. 1898-1934. София, 595 с.

За старите нови години. – Беседа, бр. 8 (31.12.1934).

1935
Константин Щъркелов. – Подслон, II/2, 47-49.

Живот, хляб и поезия. От Международния конгрес на пенклубовете в Барцелона. – Подслон, II/6-7, 189-191.

Книгата и гения. – Литературни вести (Пловдив), III/9, 1.

1936
Разни маскаради. – Беседа, II/11, 165.

1937
България и класическата култура. – Прометей, І/1-2, 3-5. Най-интересното за Прометея. – Прометей, І/1-2, 6-8.

Грешката и човекът. – Беседа, III/13-14, 196.

От някога. (За празника на братята Кирил и Методий). – Беседа, III/17-18, 259-260.

1938
Паисий. – Отец Паисий, II/9.

1939
Любов и поезия. София, 204 с.

Класическият Ботев. Предговор. – В: Χ. Βότεφ. Ποιήματα. Ἀπὸ τῆς Βουλγαρικῆς εἰς τὴν Ἑλληνικὴν γλῶσσαν μετέφραζε Κροὺμ Διμιτρόφ. Ἐν Σερδικῇ, 3-5.

От Охрид до Тулча. Преди седемдесет години. [Предговор]. – В: Ц. Миладинова- Алексиева. Епоха, земя и хора. София, 3-4.

Захари Стоянов – класик на българската проза. – в-к Литературен глас, бр. 442 (27.09.1939).

1940
Хитър Петър. [Предговор]. – В: Й. Данаилов. Хитър Петър. София, 3-4.

Настрадин Ходжа. [Предговор]. – В: Настрадин Ходжа. Подбрал и преразказал Сава Попов. София, 3-4.

1941
Нашите песни за Македония. [Предговор]. – В: Македония в песни. Антология от български поети. Подредили Л. Станчев и Р. Мутафчиев. София, 3-5.

1947
Езопови басни. Превод от старогръцки Ал. Балабанов. Второ издание. София, 72 с.

Езопови басни. [Предговор]. – В: Езопови басни. Превод Ал. Балабанов. Второ издание. София, 5-15.

Предговор. – В: Ъ. К. Ричардсън. Теоретическа и практическа класификация. Превод на Дора Ганчева. Под редакцията на Ал. Балабанов. София, ІІІ-Х.

1948
Развигора. – Годишник на Български библиографски институт, 1, 23-29.

1949
Като гледам портрета му. – В: Иван Вазов. Сборник. Под редакцията на Николай Лилиев. София, 83-93.

Ясният и прямият [Г. Димитров]. – Филателен преглед, I/7, 7-8. Славянска марка. – Филателен преглед, I/8, 4-5.

Из поезията на Елин Пелин. – в-к Литературен фронт, бр. 33 (16.04.1949).

1950
Елин Пелин. – Филателен преглед, III/4-5, 4.

1973
Студии, статии, рецензии, спомени. Том 1. София, 692 с. + 1 л. портр.

1978
Студии, статии, рецензии, спомени. Том 2. София, 671 с.

1979
И аз на тоя свят. Спомени от разни времена. София, 272 с. (2. издание, 1985, 453 с. + 17 л. ил.)

1989
Избрани преводи. София, 207 с. + 1 л. портр.

1992
Писма. Александър Балабанов до Димитър Бобошевски. София, 284 с.

2006
Мястото на българската литература. [Избрани статии]. София, 436 с.