І. ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ:

1. Академична (курсове, длъжности)

2007 г. Професор по класически езици (старогръцки език) с хабилитационен труд „<I> диграфите в тракийски език”.

2000–2006 г. Доцент по старогръцки език в Катедрата по класическа филология, ФКНФ, СУ ”Св. Климент Охридски”

1983–2000 г. Асистент по старогръцки език в Катедрата по класическа филология, ФКНФ, СУ ”Св. Климент Охридски”

1981–1983 г. Учител по старогръцки език в НГДЕК

Водени курсове

Фонетика на старогръцкия език – лекционен курс.

Морфология на старогръцкия език – лекционен курс.

Старогръцки език и автори – историографска проза (Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ариан) – семинарни занятия.

Старогръцки език и автори – историографска проза (Тукидид) – семинарни занятия.

Старогръцки език и автори – атическа драма (Есхил, Софокъл, Еврипид) – семинарни занятия.

Старогръцки език за начинаещи (за неоелинисти) – семинарни занятия.

История и историческа граматика на гръцкия език – лекционен курс, ПУ ”Пайсий Хилендарски”.

2. Проекти

1. ”Контекстуализация на класическите изследвания”. Член на екипа. HESP. Отворено общество. Будапеща (2005–2008)

            Първа контактна сесия – септември 2005, София – Гюлечица:

• Как да преподаваме старогръцките диалекти чрез анализ и интерпретация на епиграфската наличност в България (лекция)
• Старогръцки език чрез надписи: език и култура ръка за ръка (лекция)
• IGBulg 5011: семинар

            Втора контактна сесия – септември 2006, София – Китен:

• Златният венец, или как си взаимодействат полисът и гражданинът в античността ( въз основа на почетните декрети) – лекция.

            Трета контактна сесия – септември 2007, София – Велико Търново:

• Philology and Cultural Identidy: the Balkans as a Common Cultural Area in Antiquity лекция  < http://kkf.proclassics.org/documents/Identity.pdf >

2. Telamon. Научен ръководител на проект за дигитализация на старогръцките надписи от България. (2007–2008; 2008–2009; 2009–2010 г.) НИС. СУ ”Св. Климент Охридски”.

3. Archetype (2007–2008 г.). Координатор на преводачески проект на Катедрата по класическа филология и Фондация за българска литература по Седма рамкова програма на Европейската общност 2007–2013 г.

4. Musarum sеmper amator. Научен ръководител на проект. Конференция в памет на проф. Димитър Бояджиев. 2009 г. НИС. СУ ”Св. Климент Охридски”.

5. "Създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти по българското черноморско крайбрежие в ГИС среда". Фонд „Научни изследвания”. Център по подводна археология. Созопол. Участник. 2009–2011.

6. 90 години катедра по класическа филология. Ръководител на проект. 2011 г. НИС. СУ ”Св. Климент Охридски”.

7. Корективен речник на чужди думи в български език. Член на екипа. 2011 г. НИС. СУ ”Св. Климент Охридски”.

ІІ. ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИИ

2004 г. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема: “Фонетика на гръцките надписи от България”.

1988 г. Доктор с дисертация на тема: „Диалектът на мегарските понтийски колонии и рецепцията на елинистическото койне”.  

1977–1981 г. Магистър по класическа филология, СУ ”Св.Климент Охридски”, бакалавър по история.

1. Участия в национални форуми

1. Социолингвистични подходи в изучаването на старогръцкия език. Международна конференция по социолингвистика. Слънчев бряг, 1989

2. Някои случаи на елипса в старогръцки език. Първа национална конференция “Николо Пиколо”. Велико Търново, октомври,1993.

3. Vox Graeca in Bulgaria. Втора национална конференция “Николо Пиколо”. Велико Търново, октомври, 1995.

4. За венеца – семантична история на една гръцка дума. Национална конференция в памет на проф. Борис Геров. София, май, 1999.

5. Класическият филолог проф. Александър Ничев. Конференция в памет на проф. Александър Ничев. София, 1999.

6. За фонетичния облик на името на Диоскурите в гръцките надписи от българските земи. Конференция в чест на проф. Златозара Гочева. Нов Български Университет. София, декември 2003.

7. За йонийския диалект в България. Велико Търново. Конференция в чест на проф. Златозара Гочева. Велико Търново, октомври 2003.

8. Фонема и графема – случаят с тракийския език. Конференция „Култури и религии на Балканите, Средиземноморието и Изтока”. Велико Търново, ноември 2005.

9. Мъртвите езици – фонетика или фонология? Национална конференция „Словото – класическо и ново”. София, декември 2005.

10. Надписите върху монетите на едоните. Юбилейна  научна конференция “Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока”. ВТУ «Св.св. Кирил и Методий», април 2007.

11. Орфическите стихове в славянския превод на Хронографията на Йоан Малала. Конференция на ФКНФ по случай 120-годишнината на СУ”Св. Климент Охридски”. София, ноември 2008.

12. Долината на Средна Струма в римско време – среща на култури (и култура на срещите). Musarum sеmper amator. Научна конференция в памет на проф. Димитър Бояджиев. София, 13–14 ноември 2009.

13. „Теламон” – дигитализация на старогръцките надписи от България. Кръгла маса „Академичните предизвикателства пред дигитализацията и въвеждане на електронното обучение в българското висше образование”, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 15.04.2011 г.

2. Участия в международни форуми

1. Die Sprache der Inschriften und die gesellschaftliche Struktur der megarischen Apoikien. Международен симпозиум  на  GIREA “Polis et civitas”, Благоевград, септември, 1989.

2. Lexicography and Epigraphics – the Evidence of the West Pontic Colonies on the Black Sea. XI международен конгрес по класически изследвания. Кавала, август, 1999.

3. Mystery Clubs in Bulgarian Lands (the Epigraphic Evidence). VІІ международен конгрес по тракология. София, септември, 2000.

4. Transliteration of Thracian Names through the Resources of the Greek Alphabet: <I> Digraphs in the Thracian Names. 10th Congress of Thracology. October 2005, Komotini–Alexandroupolis. Greece (постер).

5. Тракийски имена, написани с латински букви – проблеми на метода. Международна конференция в памет на проф. Борис Геров. София, декември 2005.

6. Защо Берое, Верея, Боруй? Международна научна конференция, посветена на 70-годишнината на Христо Буюклиев. Стара Загора, ноември 2006.

7. Изучаването на античността в България (история и съвременност). Международна научна конференция, посветена на 60-годишнината на Института за класически изследвания в Скопие, ноември 2006 г.

8. The Greek Language on the Bulgarian Coast of the Black Sea in Antiquity (6th cent. B.C.–1st cent. B.C.). Le grec du monde colonial. Кръгла маса, организирана от A.D.R.A. Université de Nancy (28–29 септември 2007).

9. The Struma Valley Revisited: Cultural Encounters in Roman Times on the Balkans (the Epigraphic Data). XIIIth International Congress of Classical Studies. Berlin, August 2009.

10. Why Do We Have But One Ancient Epigraphic Monument Between the Devil River and the Karaagach River? Международна конференция „Археология и прогнозно моделиране”. Ахтопол, 27–30 май 2011 г.

3. Публикации

1. Quelques particularités des inscriptions dialectales de Sélymbrie. Thracia Pontica III. Jambol. 1985, 142–156.

2. Bemerkungen über die Sprache der Bittchrift von Scaptopara. Philologia. 17–18. 1987, 29–37.

3. Социолингвистични подходи в изучаването на старогръцкия език. Проблеми на социолингвистиката. Т.2. София. 1990, 193–198.

4. Die Sprache der Inschriften und die gesellschaftliche Struktur der megarischen Apoikien. Index 20. Napoli. 1992, 169–171.

5. Nochmals über den Vornamen Christo. Linguistique balkanique. XXXVI, 2. 1993, 137–142.

6. За произхода на името Христо. Български език. XLIII–XLIV, 1. 1993/1994, 57–59.

7. Die Thrakischen Frauennamen – Nachträge, Berichtigungen. Orpheus. 5. 1994, 39–43.

8. Някои случаи на елипса в старогръцки език. Годишник на Великотърновския университет. Велико Търново. 1994, 62–69.

9. Über die Aussprache des Altgriechischen in Bulgarien. Linguistique balkanique. XXXVII. (1994–1995), 1–2. 93–95.

10. Πρόοδος, nicht πόθοδος (SGDI, 3069, 11). Studia in honorem Georgii Mihailov. София. 1995, 429–431.

11. Feminine Names in the Greek Inscriptions from Bulgaria. Linguistique balkanique. XXXIX, 3–4. 1997–1998, 110–123.

12. About the Horothesia of Dionysopolis (IGBulg, V, 5011). Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik. 20. 1998, 99–106.

13. За хоротесията от Дионисопол (IGBulg, V, 5011). Археология. 3–4. 1998, 57–62.

14. IERA, IEREIA, ARCHIEREIA (Epigraphical and Lexical Notes). Orpheus. 8. 1998 (Georgiev Memorial Volume), 13–21.

15. За венеца – семантичната история на една лексема. Jubilaeus III. Studia in honorem Prof. B. Gerov. Sofia, 120–121.

16. Административна и религиозна номенклатура в старогръцките надписи от черноморските колонии в България. – В: Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева. София. 2002, 355–361.

17. Отвъд лингвистичното. – В: Συμπόσιον. Сборник в чест на проф. Богдан Богданов. София: Сонм. 2000, 338–342.

18. Старогръцките надписи върху предмети, намерени в България (Състояние на проучванията и проблеми). – В: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София. 2002, 289–293.

19. Mystery Clubs in Bulgarian Lands in Antiquity (Greek Epigraphic Evidence). – Opuscula Atheniensia. 27. 2002, 137–149.

20. За фонетичния облик на името на Диоскурите в гръцките надписи от българските земи. Годишник на Департамента за средиземноморски и източни изследвания. Нов Български Университет. София. 2002, 129–131. <http://kkf.proclassics.org/documents/Dioskuroi.pdf >

21. Types of Vowel-Junction in Greek Inscriptions in Bulgaria. Thracia XV (In honorem annorum LXX Alexandri Fol). Sofia. 2003, 269–278.

22. Фонологични характеристики на гръцките надписи от българските земи (V в.пр.н.е. – ІV в. от н.е.). – В: Cultura animi. Изследвания в чест на Анна Николова. София. 2004, 79–89. <http://kkf.proclassics.org/documents/phono.pdf >

23. Phenomena Related to Vowels in the Greek Inscriptions in Bulgaria. Orpheus 13–14 (Memorial Volume to Georgi Rikov). 2003–2004, 13–21. <http://kkf.proclassics.org/documents/Phenomena.pdf>

24. Lexicography and Epigraphics – the Evidence of West Pontic Colonies on the Black Sea. Proceedings of the XIth Congress of Classical Studies (Kavala. August, 1999). Athens. 2004, 323–331.

25. Short Diphthongs in the Greek Inscriptions in Bulgaria. – В: Τέχνη γραμματική. In honorem Prof. St. Poromanska. Sofia. 2005, 70–82.

26. За йонийския диалект в българските земи в античността. Епохи. 1–2, 2004 [2006], 189–198.

27. Dead Languages – Phonetics or Phonology? Systasis 9. <http://www.systasis.org.mk/en/statii.asp:>

28. Изучаване на античността в България (история и съвременност). <http://kkf.proclassics.org/history.php:>

29. Thracian Names Written Through Greek and Latin Letters: a Philological Approach. Orpheus 16, 2006, 79–90. <http://kkf.proclassics.org/documents/orpheus.pdf>

30. The Digraph AI in Thracian Names. Linguistique balkanique XLV. 3. 2006, 465–470. <http://kkf.proclassics.org/documents/m_slavova_rikov_1_.pdf>

31. Фонема и графема – случаят с тракийския език. – В:  Societas Classica. Поредица“Николо Пиколо”. Велико Търново. 2007, 7–15.

32. The Digraph <AI> in Thracian Names. Linguistique balkanique XLVI. 1.2007, 73–92. <http://kkf.proclassics.org/documents/3.M_Sl_posledno_1_.pdf >

33. Transliteration of Thracian Names through the Resources of the Greek Alphabet: <I> digraphs in the Thracian Names. 10th Congress of Thracology. October 2005, Komotini–Alexandroupolis. Greece. Athens. 2007, 553–556. <http://kkf.proclassics.org/documents/65-SLAVOVA.pdf >

34. Мъртвите езици – фонетика или фонология. – В: „Словото – класическо и ново”. Том ІІ. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София. 2007, 139–146.

35. Защо Берое, Верея, Боруй? – В: «Древна и модерна Тракия». Юбилеен сборник в чест на Христо Буюклиев. Известия на Старозагорския исторически музей. Том ІІ. Стара Загора. 2007, 313–327. <http://kkf.proclassics.org/documents/Buyukliev.pdf >

36. Надписите върху монетите на едоните. – В: Societas Classica. Поредица «Николо Пиколо». Т. III, 1. Велико Търново. Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий”. 2008,11–23.

37. Vladimir Georgiev – the Cornerstone of Bulgarian Linguistics. One Hundred Years from His Birth (1908–1986). Linguistique balkanique. XLVII.1. 2008, 5–8.

38. Inscriptions on Edonian Coins. Kadmos. Zeitschrift für vor- und frühgriechische Epigraphik. Band XLVII. 2008, 177–190.

39. Изучаване на античността в България (история и съвременност). – В: „Антиката и европската култура”. Скопие. 2009, 51–60.

40. The Greek Language on the Bulgarian Coast of the Black Sea in Antiquity (6th cent. B. C. – 1st cent. B. C.). – In: G. Vottero (ed). Le grec du monde colonial grecque. Paris, De Boccard, 2009. 195–220.   <http://dl.free.fr/ckukQ3Vw0>

41. The Struma Valley Revisited: Cultural Encounters in Roman Times on the Balkans (the Epigraphic Data). – Archaeologia Bulgarica. 2. 2010, 39–52.

42. Тракийски ли е типът ΣΕΥΘΑΣ/ΣΕΥΘΑ. Seminarium Thracicum 7. София. 2011, 179–196.

43. Долината на Средна Струма в римско време – среща на култури (и култура на срещите). – В: Studia classica Serdicensia. T. I. Musarum sеmper amator. София:Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. 2010, 177–185.

44. Орфическите стихове в славянския превод на Хроногрофията на Йоан Малала. – В: „Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство”. София:Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. 2010, 507–513.

4. Монографии

1. Христоматия по старогръцка литература. София. 1985 ( съавтор).

2. Phonology of the Greek Inscriptions in Bulgaria. Stuttgart: Steiner Verlag. 2004. (ISBN 3-515-08598-Х)

3. <I>диграфите в тракийските имена. София:Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София. 2007. (ISBN 978-954-07-2618-2)

5. Рецензии и статии в енциклопедии

1. Boris Gerov. Inscriptiones Latinae in Bulgaria repertae. Serdicae. MCMLXXXIX. Orpheus 2. 1992, 97–100.

2. Boris Gerov. Inscriptiones Latinae in Bulgaria repertae. Serdicae. MCMLXXXIX. Археология 4. 1992, 59–61.

3. L. Loukopoulou. Contribution à l’histoire de la Thrace Propontique. Athènes. 1989. Orpheus 4, 1994, 75–78.

4. L. Loukopoulou. Принос към историята на Тракия Пропонтида. Атина. 1989. Археология 1. 1995, 60–62.

5. 35 статии в Енциклопедия на античната литература. София. Второ издание. 1996.

6. The Personal Names of the Latin Inscriptions in Bulgaria. By Milena Minkоva. Studien zur klassischen Philologie. Hrsg. von M.von Albrecht. Bd. 118. Peter Lang. 2000. Pp. X + 345. Археология 1–2. 2001, 135–136.

7. The Personal Names of the Latin Inscriptions in Bulgaria. By Milena Minkоva. Studien zur klassischen Philologie. Hrsg. von M.von Albrecht. Bd. 118. Peter Lang. 2000. Pp. X + 345. Journal for Roman Studies 91. 2001, 236–237.

8. Явление на книжния пазар. – Български език и литература 1. 2002, 66–67. (рецензия за Герджикова В., А. Ангушева, М. Димитрова. Литература за 9. клас. Задължителна подготовка. София: Просвета. 2001 и Литература за 9. клас за профилирана подготовка. София: Просвета. 2001).

6. Научни редакции, участие в редакционни колегии

1. Стойна Пороманска. Новогръцки език за начинаещи. Велико Търново: Ровита. 1996, 375 с., ISBN 954-520-058-8 (научен редактор).

2. Диана Николова. Светла Черпокова. От разказа към мита. Пловдив: Хермес. 1997, 231 с., ISBN 954-459-405-1. (научен редактор).

3. Невена Панова. Дионисий Тракийски. Граматика. Съпоставително езикознание 4, 1996 , 66–87 (научен редактор).

4. E. Dentscheva. Infinitivische Sätze mit explizitem Subjekt in der Bibelüberzetzung (Neues Testament) von Wulfila. Sofia. 2007, 276 с. ISBN 978-954-07-2511-6 (научен редактор).

5. Член на редколегията на електронното списание Systasis http://www.systasis.org.mk/en/systasis.asp.

6. Член на редакционната колегия на поредицата „Архетип”, издание на Фондация за българска литература (2008).

7. Член на редколегията на поредицата Studia сlassica Serdicensia.

8. Член на редколегията на сп. „Археология”.

9. Димитър Бояджиев. Opera minora selecta. София: УИ „Климент Охридски”, 2008. (съставител)

Старогръцко-български речник на Новия завет. Българско-старогръцки речник на Новия завет.София. 2010. (редактор)

7. Преводи

1. Изократ. Срещу софистите. – В: Христоматия на ораторската реч. София: Наука и изкуство. 1984, 48–51.

2. Фрагменти на Демокрит. – В: Идеята за времето (Антология). София: Наука и изкуство. 1985, 23–26.

3. Лукиан. Похвала на мухата. – В: Лукиан. Сатири и пародии. София: Народна култура.1986, 203–207.

4. Фрагменти на Демокрит. – В: Антология по етика. София: Наука и изкуство. 1987, 25–27.

5. Аполодор. Митологическа библиотека. София: Наука и изкуство. 1992.

6. Ксенофонт. Анабазис. – В: Извори за историята на Тракия и траките. Т. 2. София: Академично издателство “Марин Дринов”. 2002, 7–31.

7. Маркелин. Животът на Тукидид. http://bg.wikisource.org/wiki/Животът_на_Тукидид

8. Вирджиния Улф. За незнаенето на старогръцки. Страница. 3. 2009, 182–192.