Катедра Класическа филология - Научни проекти

Идеята за този изследователски проект се наложи естествено именно в този момент на новите тенденции и необходимости, продиктувани от актуалните условия, в които се развива университетското образование и навлизането на компютърните технологии в него. Колкото и традиционни да са заниманията, които назоваваме с името класическа филология, те не могат да останат настрани от развитието на съвременните теории - лингвистични, литературни и културологични. Нещо повече - еволюцията и оцеляването на класическа филология като област от хуманитаристиката на изследователско и образователно ниво са неизменно свързани и с оцеляването на античните текстове и тяхното вместване в рамките на съвременните теории и технологии - т.е. тяхното електронизиране за разнообразни изследователски цели и за улесняване на достъпа до тях на учени и обучавани. До 90-те години на нашия век писаните текстове, не само античните, но преди всичко те, защото са били предмет на филологически и други видове занимания много по-отдавна и по много по-традиционен начин, са били част от един и същ контекст - ако приемем за такъв работата с печатни издания. В последните години стана ясно, че античните текстовете не могат да избегнат новия контекст, в който са поставени останалите техни по-нови съвременници - контекста на електронизацията. Този факт дава нов живот на текстовете и прави от тях един нов и непознат материал за изследване.

Обучението по латински език (разб. литература, култура и т.н.), както, разбира се, и по старогръцки, който в случая не влиза в предмета на настоящия проект, се разпростря в последните години в множество специалности извън класическа филология. Заедно с това нарасна търсенето и нуждата от текстове, а оттук и на речници и граматики. Трудният и скъп достъп до печатни издания с латински текстове, съществуващи или несъществуващи в библиотеките на софийски университет - университетска и филиални, както и до речници (нека споменем тук наличието на един единствен латинско-български речник, преиздаван многократно, чиято цена с всяко следващо препечатване нараства и ще нараства), както и липсата на съвременна латинска граматика, съставена според нови въвеждащи подходи в обучението и съобразена с новите лингвистични теории, е в основата на предлагания проект.

Същността на проекта бе да бъде създаден корпус от латински текстове, придружени с техни български преводи, и отварянето на възможност да бъдат свързани в два следващи етапа с латинско-български речник и латинска граматика. Подобни проекти, значително по-скъпи и мащабни, но на базата единствено на антични текстове са вече факт извън България (PERSEUS за древногръцката част) или са в процес на разработка (ROMULUS за латинска литература, както и проекти, посветени на отделни автори като Вергилий и Овидий). Проектът Romulus Bulgaricus бе съобразен със спецификата на класическото образование в България, с конкретните нужди на отделните специалности, ползващи латиноезични текстове в Софийски Университет, но и не само там и не само от студенти, както и с възможностите за достъп и разпространение в настоящия момент по компютърна мрежа.

Проектът бе оформен в няколко фази според дейностите и времето за тяхното изпълнение.

2. Описание на проекта:

2.1. Паралелни корпуси в обучението и изследванетона латинската литература в български преводи

Сърцето на проекта бе създаване на корпус от латински текстове и техни български преводи - тази фаза бе подразделена на следните подфази:

а) бе съставен а.а) корпус от латински текстове, превеждани у нас от Освобождението до наши дни; тази задача бе улеснена изключително от наличието на тези текстове в световната мрежа Интернет, както и от факта, че катедрата по класическа филология разполага с творбите на латинските автори в набор на дискети; и а.б) бе оформен паралелен латино-български корпус, поради което горните (латински) текстове са придружени от електронна версия на съответни български преводи (цялостни, ако те съществуват или откъси, ако авторите са сред по-търсените и известни);

б) преводните текстове бяха снабдени със съответните бележки, коментари и др.; Обемът на въведените в електронен вариант страници надхвърля цифрата 7000. Конкретните автори и текстове са дадени в приложение към настоящия отчет.

2.1.1. Цели

Първата фаза на проекта отговаря на най-належащите нужди от латиноезичен текстов материал за целите на обучението, както и за изследователски цели и представя с доразвиването си във втората подфаза реципирането на латинската литература у нас в един некратък период от Освобождението до наши дни, като откроява тенденциите и традициите в това реципиране, защото античното наследство безспорно е и ще остане неотделима част от културата на всяко съвременно развито общество. В този смисъл предлагането на преводните текстове от латински език на български дава един различен и същевременно цялостен поглед върху българската култура и преводната литературна традиция от Освобождението до наши дни. Снабдяването на двуезичния корпус с редица коментари - на автори, съвременни или по-отдалечени във времето, отнасящи се до самите оригинални текстове или до техните преводи - също допринася за получаването на един обширен поглед върху тяхното реципиране у нас. С този проект отговаряме и на една отдавнашна необходимост в областта на класическата филология у нас - липсата на двуезично латинско-българско издание, каквито издания съществуват отдавна като латинско-френски, латинско-английски многотомни поредици, създавани най-често за целите на обучението, но доказали своята целесъобразност и в много други случаи. Разбира се, в голяма степен, създаването на латинско-български корпус притежава свои особености, продиктувани от конкретните цели, поставени в настоящия проект - например един латински текст е съпроводен от няколко български превода от различни епохи, защото сред задачите на проекта стоеше и погледът върху българската култура и литература и по-специално преводната българска литература на антични текстове. Едно от съществените предимствата на така съставения вече корпус от текстове, а оттук и на проекта като цяло, е неговата отвореност - за допълване с все по-нови преводи и коментари и - нещо изключително важно в новите условия - за прилагането върху него на различни текстообработващи програми, откъдето нарастват и ще нарастват възможностите ни за по-разнородни изследвания и за международно и на национално ниво партниране и коопериране. В този смисъл неговото осъществяване не престава с изтичането на финансирането му, но ще продължава дотогава докато античните текстове бъдат предмет на преводачески, литературоведски, лингвистични и други усилия и занимания.

2.1.2 Електронната форма на библиотеката

Оформящите се страници на библиотеката могат да бъдат посетени на адрес:.....Те ще бъдат прехвърлени при първа възможност на сървъра на университета/факултета, където техният строеж ще продължи.

3. Цели и бъдеще на проекта

3.1. Университет

Осъществяването на проекта подпомага обучението във всички учебни заведение (не единствено в софийски университет) и техни факултети , в които античните текстове са предмет на извороведски, исторически, литературен, лингвистичен, културен, филологически, философски или всякакъв друг, включително и дори компютърен анализ - история - като извори с техните български преводи; философия - философските текстове с техни преводи; филологически - класическа филология - в обучението по римска литература и култура, в курса по превод; за романските филологии, както и за германските езици и англицистика; в други филологии, където е застъпено обучението по антична литература въобще. Във връзка с новообявения прием - със западни езици - на студенти първокурсници в специалността класическа филология интересът към страниците на проекта е вече огромен и необходимостта от подобна библиотека се потвърждава на практика и в конкретната работа в отделните курсови дисциплини. Оформящите си нови реалности и в областта на средното образование - където катедрата по класическа филология прояви инициативата за възраждане на обучението по класически езици и древности - също така се опират на електронната библиотека и възможностите, които тя предоставя за дистанционно обучение. Не по-малка е ползата от осъществяването на подобен проект не само за обучаваните, но за всички изследователи на по-високо ниво от посочените по-горе области - филология, лингвистика, история, философия, културология... Двуезичният корпус е в помощи и на развиването и въвеждането на интердисциплинарни подходи както в обучението така и в изследователската работа.

3.2. Интернет

С този корпус от текстове, който е включен в Интернет, със създаването на страница на катедрата по класическа филология на вече съществуващия сървър на софийски университет подпомагаме и разширяването на представянето на България в Интернет. В световната мрежа се появяват все по-често и все повече проекти, свързани с класическите антични автори, така че появата на България в тази система с предложения двуезичен корпус намира място в редица проекти - като например този за Вергилий или Овидий, където се приемат и насърчават всякакви изследвания и коментари, посветени на тези автори.

В процеса на събиране и обработка на текстовете и допълнителните материали към тях у участниците в проекта се зароди и идея за едно от бъдещите му допълнения - електронна енциклопедия на античния свят. Голяма част от тази енциклопедия се оформи естествено от наличието на азбучните показалци на реалии и имена към отделните книжни издания, които влязоха в електронния формат. Развиването на подобна енциклопедия може да прерасне - подобна идея вече назрява - в голям проект на факултетско ниво за създаване на електронна енциклопедия в помощ на преводачите от различни езици, в случай че подобни електронни енциклопедии бъдат създадени и в останалите специалности на факултета по класически и нови филологии към софийски университет.

Освен оформилата се (макар и засега непълна) електронна енциклопедия на античния свят към страниците на библиотеката бе осъществена и връзка с място, където могат да бъдат видяни най-забележителните паметници от епохата на античността по българските земи.

3.3. Дистанционно обучение

Не трябва да бъде пренебрегвана тази възможност, която получава все по-голямо разпространение и в нашата страна. Интересно е да се отбележи, че на фона на отлива от хуманитарните специалности във висшите учебни заведения като цяло, в това число и в по-голяма величина, и от класическа филология, се забелязва едно учудващо, но все пак нарастващо внимание към латински език, литература и култура по дистанционните методи (този факт е отбелязан в програмите и курсовете по латински език, създадени по Интернет). Така допринасяме за подготовката и началните стъпки на подобен интерес, както бе споменато по-горе в областта и на средното образование, където училища от различни градове на страната проявиха интерес към дистанционното обучение по класически езици и древности на състоялата се на 12 декември 2000 г. среща-разговор по този въпрос между катедрата по класическа филология и директори на училища от столицата и други градове и представители на министерство на образованието.

В тази връзка проектът Romulus Bulgаricus може да се развие и в още най-малко две посоки - създаване на електронен латино-български речник и латинска граматика към библиотеката.

3.4. Възможности за коопериране

Наличието на лексикална база, опираща се на подобен значителен по обем корпус от текстове, свързан с речник и морфология е значимо предимство за съвместна работа и участието в международни или на национално ниво проекти.


© 2004-2006 Класическа филология дизайн kotsel.pixtura.net