автор: Николай Шаранков, докторант и хоноруван асистент към Катедра "класическа филология"

Postquam vallum introiit, portas stationibus firmant, globos armatorum certis castrorum locis opperiri iubent: ceteri tribunal ingenti agmine circumveniunt. stabat Drusus silentium manu poscens. illi quotiens oculos ad multitudinem rettulerant, vocibus truculentis strepere, rursum viso Caesare trepidare; murmur incertum, atrox clamor et repente quies; diversis animorum motibus pavebant terrebantque. tandem interrupto tumultu litteras patris recitat, in quis perscriptum erat, praecipuam ipsi fortissimarum legionum curam, quibuscum plurima bella toleravisset; ubi primum a luctu requiesset animus, acturum apud patres de postulatis eorum; misisse interim filium ut sine cunctatione concederet quae statim tribui possent; cetera senatui servanda quem neque gratiae neque severitatis expertem haberi par esset.

***

Пасажът е от началото на първа книга на Тацитовия труд, известен като “Анали”, чието оригинално заглавие е “След смъртта на божествения Август” (Ab excessu divi Augusti). Това произведение, което е запазено частично (кн. 1-4, 10-16 и фрагменти от кн. 5 и 6), е създадено около 110-117 г. и описва управлението на императорите Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон.

Текстът представлява откъс от описанието на размириците сред панонските легиони след смъртта на Август и възкачването на Тиберий (14 г. сл. Хр.) и може да се раздели на три ясно разграничени части.

Първата част (до circumveniunt) описва действията на войниците след влизането на Друз в лагера. Всъщност това е описание на подготовка за опасна битка срещу вражеска войска – портите се подсилват, големи отряди се разполагат по ключовите места на лагера, Друз е обкръжен не от multitudo, а от agmen – и единствено думата tribunal подсказва, че пред римските укрепления стоят преторианци, а не дивите орди на германите. За да се придаде драматичност на събитията, са използвани предимно презентни глаголни форми – firmant, iubent, circumveniunt. Дори единствената непрезентна глаголна форма introiit всъщност представлява груба намеса на съвременните издатели, тъй като ръкописната традиция дава introit, което подхожда на останалите глаголни форми. Композицията на двете изречения “portas stationibus firmant, globos armatorum certis castrorum locis opperiri iubent” внушава нарастваща опасност от битка чрез паралелен строеж на двете части и разширяване на втората:

Този паралелизъм е само граматически, защото смислово portas съответства на certis locis, а stationibus – на globos armatorum, вероятно за да се подчертае смущението в лагера. На звуково равнище въздействието се подсилва от редуването armatorum certis castrorum locis.

Втората част (от stabat до terrebantque) описва поведението на подредените в agmen войници пред императорския син. Общият изглед на ситуацията е предаден чрез три глаголни форми (в имперфект, за да се подчертае продължителността на сцената) – stabat ... pavebant terrebantque – представящи двете страни в конфликта и разположени като рамка на подробностите.

Тацит изразява отрицателното си отношение към императорската фамилия чрез сравнително неутралния глагол posco, който, не съответствайки на пълномощията на императорския син, тук придобива дори още по-смекчено значение и цели да покаже уплахата на Друз.

Описанието на поведението на войниците е разделено на три, като съответните части показват различните аспекти на това поведение – зрителен (oculos, viso), слухов (murmur, clamor) и психологически (animorum motibus) – изразени съответно чрез infinitivi historici, безглаголно изречение и глаголи в имперфект. Действията и мислите на войниците са представени в огледална симетрия като отговор на действията на Друз:

stabat Drusus(1) – silentium(2) – manu poscens(3)
vocibus truculentis strepere, trepidare(3) – murmur, clamor, quies(2) – pavebant terrebantque(1)

Продължителността на сцената и неспиращото недоволство на войниците са подчертани с итеративния период, въведен с quotiens, а мигновеността на замлъкването от страх пред Друз е внушена умело чрез употребата на ablativus absolutus ‘viso Caesare', съответстващ на изречението, въведено с quotiens.

В следващото изречение преобладават имената – 3 съществителни, две прилагателни, един съюз и едно наречие. При ‘murmur incertum, atrox clamor' има възходяща градация, асиндетон, както и хиастично разположение, чрез които отново се набляга на недоволството и напрегнатостта. Последното съществително име quies е противопоставено рязко на останалите две чрез употребата на съюз (et), нарушаването на хиастичния строеж и използването на наречието repente вместо очакваното прилагателно име, макар че в този случай repente (поради внезапната смяна) се явява и вместо определение на quies.

Последното изречение в частта от текста, засягаща поведението на войниците, съдържа поантата на това описание, подчертана чрез поставянето ? в клаузулата и еднаквия завършек на двете думи: pavebant terrebantque. В контраст с предишното изречение и наблягайки на колебанието и напрежението, това изречение съдържа почти само глаголни и отглаголни форми – diversis, motibus, pavebant, terrebant, а единственото използвано съществително име е animorum, в чието значение също е заложена идеята за движеща сила.

Третата част, предаваща текста на Тибериевото писмо, започва с tandem interrupto tumultu, където наречието, определящо ablativus absolutus, потвърждава продължителността на действията stabat, pavebant и terrebant. Думите на императора звучат твърде угоднически (fortissimarum legionum, misisse interim, sine cunctatione, quae statim tribui possent), не съответстват на действителната му власт (acturum apud patres, senatui servanda) и същевременно показват силата му чрез пълномощията, дадени на сина му Друз (misisse filium ut concederet).

Цялото писмо и най-вече сентенциозният му край “quem neque gratiae neque severitatis expertem haberi par esset” определено имат за цел да събудят асоциации за речите на прочутите пълководци и държавници от времената на Републиката (например речите в “Bellum Iugurthinum” на Салустий) и да покажат принизеното положение на Тиберий спрямо тези велики мъже.

Впрочем цялата 25 глава може да бъде изтълкувана като защита на републиканските възгледи на Тацит:
– Императорският син и войниците са като модел на държавата, в която народът мрази и се страхува от своя стоящ високо господар, който всъщност се оказва враг и също мрази и се страхува от поданиците си (това положение на римските императори се потвърждава и от прочутата фраза, приписвана от Светоний на Калигула, “Oderint, dum metuant”).
– Колебанието на легионите дали да притиснат Друз, за да подобрят положението си, се явява като упрек към римския народ, който не смее да се бори за връщане на републиката.
– Изпращането на неспособния син като пълномощник на бащата-император може да се сравни с пагубната практика на наследствената монархия.
– Коварството на Тиберий проличава особено добре в писмото, където той от една страна твърди, че “praecipuam ipsi ... curam”, а от друга разделя отговорността си на две и я прехвърля съответно върху сина си и сената – императорът, носещ у себе си цялата власт, привидно се дистанцира от решаването на проблемите, за да се предпази от евентуално вменяване на вина.

коментарът може да бъде изтеглен във формат .doc, .rtf или .pdf