Петя Янева е магистър по класическа филология (1981) и доктор на филологическите науки (2000) с дисертация на тема: „Текстология и езикови особености на гръцките сборници – извори за Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)“. Доцент в по класически езици (старогръцки език) от 2002 г. Специализира в Москва, Солун, Атина и Будапеща. Основните ѝ научни интереси са областта на византинистиката и старобългаристиката. Преподавателската ѝ работа обхваща курсове по синтаксис на старогръцкия език, историческа граматика на гръцкия език (за неоелинисти), старогръцки език (за специалност „Балканистика“), старогръцки език и автори (йонийска проза), византийски език (за неоелинисти). За пълна творческа биография виж по-долу.
e-mail: p.yaneva@uni-sofia.bg
служебен адрес: Катедра по класическа филология, ФНКФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бул. „Цар Освободител“ №15, София, п.к. 1504
Основни научни интереси в областта на византинистиката и старобългаристиката.
Докторска теза:
„Текстология и езикови особености на гръцките сборници – извори за Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)“
В работата са анализирани средновековните гръцки текстове, които стоят в непосредствена връзка със Симеоновия сборник. Логиката на изследването следва логиката на създаването и поведението на текста и обединява различни подходи – палеографски, кодикологически, тексткритически, езиковедски, исторически, културен. Тази широка методологическа база позволява да се очертае в пълнота взаимната връзка между макро нивото (съдържание и структура) и микро нивото (графически облик и езикови особености), които правят от текста завършена знакова система. Тя дава възможност да се проследи историята на гръцкия текст и неговия старобългарски превод.
Специализирала гръцка палеография в Москва и проблеми на гръцкия език в Гърция и Унгария.
Участва в:
– българо-немски проект „Akindin und seine Zeit“
– българо-белгийски проект „Европейският интелектуален диалог през Средновековието. Преводимост и непреводимост на философската лексика“, проект на „Отворено общество“
– „Очерци за страните от Европейската общност“
Основни публикации:
1. За гръцките извори на ЛѢТОПИСЬЦЬ ВЪКРАТЪЦѢ в Изборника от 1073 г. – Palaeobulgarica, 3, 1987, с. 98-103.
2. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. I, С., БАН, 1991. 725 с., в авторски колектив (участие със съпоставка с гръцките текстове).
3. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. II, С., БАН, 1993. 219 с. – в авторски колектив (участие със съпоставка с гръцките текстове и изготвяне на индекс на гръцките лични имена).
4. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. III. Гръцки извори, С., БАН, (под печат).
5. The Reception of Pseudo-Dionysius in Medieval Bulgaria. – In: Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter, Rencontre de philosofie médiéval. Luven: Brepols, 2000, 85-101. (в съавторство с Л. Денкова и Кл. Иванова)
6. Акиндин, Г. „За богопознанието“ – В: Akindin und seine Zeit. [Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalterrn. Leiden-Boston-Kцln: Brill, (под печат).
7. Notions of fate, happiness and unhappiness in Byzantine and Old Bulgarian Cultural Environment (based on material from Tzar Symeon’s Florilegium and its corresponding Greek anthologies). – Доклад на международната научна конференция „Средновековна християнска Европа: Изток и Запад“, 2-5 септември 2000 г., София (под печат).
8. Гърция – между мита и реалността. С., „Отворено общество“, 1999, 308 с. (научно-популярна, в съавторство с Ваня Лозанова).