Спомен за Райко Горанов (1903) – Марко Григоров

Спомен за Райко Горанов (1903)

Марко Григоров

В Софийския университет (в мое време беше Висше училище). По собствено желание и влечение постъпих в 1903 г. в Историко-филологическия факултет да следвам славянска филология и литература. И понеже бях реалист, за което много съжалявах, слушах лекции и по латински и старогръцки език, четири семестъра, при проф. Райко Горанов. Той отлично владееше класическите езици и преподаваше материала не по записки, а наизуст – и текстове, и правила пишеше на таблата, без да гледа където и да е. Учен с феноменална памет.

Той не поглеждаше и студентите – влизаше наведен, отиваше на таблата, почваше да пише и обяснява, полуобърнат към таблата, без да погледне към аудиторията, и като свършеше, пак излизаше, без да погледне студентите си. Скромен, срамежлив. И въпреки това познаваше всички ни. От време на време ни изпитваше от място като ученици. Веднъж извика една студентка да чете. Вместо нея (тя не беше в стаята) обади се другарката ѝ и почна да чете. Проф. Горанов я прекъсна, без да я погледне, като каза, че това е гласът на еди-коя си, а не на извиканата. Студентката седна сконфузена, а ние всички останахме учудени, че той ни познава даже и гласовете. Веднъж се явих при него по работа и останах изненадан, когато ме назова с името ми, макар и да се явявах при него за първи път. Аз обичах тия стари езици и всичките уроци усвоявах напълно, водех си прекрасни записки, които и сега се намират из книгите ми. Тия знания ми послужиха после много добре във филологията, дето се искаха от студентите познания по тия стари езици, особено в сравнителната граматика. Тъй като не се искаше изпит по тях в университета, затова ги и позабравихме…