Държавен изпит

ВЪПРОСНИК И УКАЗАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА БАКАЛАВЪРСКАТА СТЕПЕН НА СПЕЦИАЛНОСТ „КЛАСИЧЕСКА ФИЛОЛОГИЯ“

Държавният изпит за студентите бакалаври по класическа филология се състои от две части: писмен (с продължителност от пет астрономически часа) и устен изпит, с две отделни оценки.

Писмен изпит

Писменият изпит съдържа два елемента, като първият елемент оформя 60% от оценката, а вторият – 40%.

1. ЕЛЕМЕНТ

На студентите се предоставят два текста съответно на старогръцки и на латински език в обем около една стандартна страница, в които са маркирани откъси за превод (около 10 реда/стиха).

Текстовете са придружени с български превод, в който липсват маркираните части.

Задача 1.

Превод на маркираните в оригиналите части на книжовен български език с помощта на речник.

Задача 2.

Отговор на общо до 10 въпроса (отворени и/или затворени) върху двата текста:

  •  граматични, лексикални, стилистични
  •  литературни, културноисторически.

2. ЕЛЕМЕНТ

Вторият елемент съдържа два варианта на задачи, от които студентите избират един. Задачите са от следните типове:

  • работа с вторичен текст (в обем около една стандартна страница), свързан с антична проблематика (научно изследване, медийно съобщение, художествен текст). Към вторичния текст се поставят въпроси и задачи (не повече от пет) за четене с разбиране като: идентифициране на ключови думи и/или на поставен проблем; резюмиране на текста; редактиране/допълване на текста и/или коригиране на фактически грешки и др.;
  • интерпретация на визуално съдържание, свързано с Античността (например фотография, картина, пластика, графика, графична реконструкция), с помощта на насочващи въпроси. Студентите съставят научнопопулярен текст (например за медийна публикация) за представеното изображение в обем от около 300–500 думи;
  • сравнение и оценка на качеството на два или три превода на български език на част от единия от текстовете в първия елемент. В обем от около 300–500 думи студентите оценяват аргументирано преводите и преводаческите решения по критерии като: точно и недвусмислено предадено съдържание; съхраняване или адекватно компенсиране на стилистичните особености на оригинала; адекватност на използвания лексикален регистър на преводния език; четивност на български език и липса на белези за интерфериране на изходния език с приемния; избор на еквиваленти за определени лексеми, фрази, идиоматични изрази.

Примерен вариант тук.

Устен изпит

Устният изпит включва допълнителни въпроси и събеседване по двата елемента на писмения изпит. Въпросите разширяват обхвата на поставените на писмения изпит проблеми и задачи. От студентите се очаква да покажат задълбочена интерпретация на изпитните текстове и техния контекст, както и умение да представят ясно и аргументирано тезите си.

Библиография

1. Автори (от двата списъка се избират до общо 8 автори, съобразно изучаваните през годините, и се публикуват най-късно в началото на 7 семестър от обучението)

Гръцки автори и произведения
Apollodorus (Bibliotheca)
Sophocles/Euripides
Herodotus
Homerus
Lucianus (Dialogi)
Lysias (Orationes)
Plato
Plutarchus (Vitae parallelae)
Thucydides
Xenophon (Anabasis, Memorabilia, Symposium)

Латински автори и произведения
Cornelius Nepos (De viris illustribus)
Gaius Iulius Caesar (Commentarii de bello Gallico, Commentarii de bello civili)
Gaius Plinius Caecilius Secundus (Epistulae)
Gaius Sallustius Crispus (Coniuratio Catilinae, Bellum Iugurthinum)
Gaius Valerius Catullus (Carmina)
Lucius Annaeus Seneca (Epistulae morales)
Marcus Tullius Cicero (Orationes (e.g. In Catilinam, In Verrem, Pro Archia poeta, Pro Caelio), Epistulae ad familiares, Tusculanae disputationes, De officiis, De republicaDe amicitia)
Publius Ovidius Naso (Metamorphoses)
Publius Vergilius Maro (Aeneis)
Titus Livius/Publius Cornelius Tacitus

2. Преводи (в зависимост от оригиналните автори и съчинения)

Старогръцки автори
Антични трагедии. Прев. Ал. Ничев. София: Народна култура, 1977.
Аполодор. Митологическа библиотека. Прев. М. Славова. София: Наука и изкуство, 1992.
Еврипид. Избрани трагедии. Колекция „Архетип”. Прев. Д. Табакова и Т. Кръстева. София, 2008.
Еврипид. Трагедии. Прев. Д. Табакова и Т. Петринска. София: Ерго, 2012.
Ксенофонт. Исторически съчинения. Прев. М. Мирчев. София: Наука и изкуство, 1984.
Ксенофонт. Сократически съчинения. Прев. Р. Стефанов. София: Народна култура, 1985.
Лизий. Речи. Прев. Т. Христова. – В: В. Руменчев (съст.). Антология на ораторската реч. Книга втора. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2012, 15–173.
Лукиан. Диалози. Прев. Ал. Ничев. София: Народна култура, 1971.
Лукиан. Избрани съчинения. Колекция „Архетип”. Прев. Д. Илиев, Др. Вълчева, М. Ивайлова. София, 2010.
Омир. Илиада. Прев. Бл. Димитрова и Ал. Милев. София: Народна култура, 1971
Платон. Диалози. Т. І–ІV. Прев. Г. Михайлов, Б. Богданов, Ал. Милев, П. Димитров. София: Наука и изкуство, 1979–1990.
Плутарх. Успоредни животописи. Прев. Б. Богданов и П. Димитров. София: Народна култура, 1981.
Плутарх. Успоредни животописи. Колекция „Архетип”. Прев. Др. Вълчева, Н. Панова, Д. Табакова. София, 2008.
Плутарх. Успоредни животописи. Прев. Др. Вълчева, М. Славова, Н. Панова. София: Ерго, 2013.
Софокъл. Трагедии. Прев. Ал. Ничев. София: Народна култура/Захари Стоянов, 1982/2013.
Тукидид. История на Пелопонеската война. Прев. М. Мирчев. София: Наука и изкуство, 1979.
Тукидид. Избрани страници. Прев. Св. Янакиева. София: Народна култура, 1988.
Херодот. Исторически новели. Прев. Д. Гетов. София: Народна култура, 1982.
Херодот. История. Прев. П. Димитров. София: НБУ, 2010.

Латински автори
Гай Валерий Катул. Стихотворения. Прев. Я. Букова. София: Стигмати, 2009.
Гай Салустий Крисп. Исторически съчинения. Прев. М. Марков, Н. Георгиева. София: Наука и изкуство, 1982.
Гай Юлий Цезар. Исторически съчинения. Том 1–2. Прев. К. Костакев. София: Наука и изкуство, 1991.
Марк Тулий Цицерон. Избрани речи. Прев. В. Атанасов и др. София: Наука и изкуство, 1983.
Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. Прев. Н. Георгиева. София: Народна култура, 1983.
Марк Тулий Цицерон. Избрани съчинения (За задълженията, Тускулански беседи). Прев. Р. Златанова, Д. Илиев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008.
Марк Тулий Цицерон. За държавата. За законите. Прев. М. Костова. София: София–Р, 1994.
Марк Тулий Цицерон. Етически трактати. Прев. Ю. Филипова. София: Народна култура, 1984.
Луций Аней Сенека. Нравствени писма до Луцилий. Том 1–2. Прев. А. Шелудко. София: РИВА–АВС–90, 1994–1996.
Плиний Млади. Писма. Прев. Н. Бакърджиева, В. Тодоранова. София: Народна култура, 1984.
Публий Овидий Назон. Метаморфози. Прев. Г. Батаклиев. София: Народна култура, 1981.
Публий Вергилий Марон. Буколики. Георгики. Енеида. Прев. Г. Батаклиев. София: Народна култура, 1980.
Тит Ливий. Историята на Рим. От основаването на града. Прев. В. Атанасов. Книга I– VIII. София: Изток Запад, 2004–2012.

3. Литература (в зависимост от оригиналните автори и съчинения)

Антична литература. Енциклопедичен справочник. Съст. и ред. Богданов, Б., А. Николова. София: ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988.
Батаклиев, Г. Антична митология. Справочник. София: ДИ „Д-р Петър Берон“, 1985 (1994, 2011).
Богданов, Б. История на старогръцката култура. София: Наука и изкуство, 1989.
Богданов Б. Мит и литература. София: Наука и изкуство, 1985.
Богданов Б. Старогръцката литература: исторически особености и жанрово многообразие в старогръцката проза. София: Просвета, 1992.
Гочев Н. Poiesis. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. С., 2004.
Герджиков, A. Clementia. Образът на принцепса в римската литература и идеологията на ранния принципат. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2004.
Герджиков, A. Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици. София: Изток-Запад, 2007.
Гримал, П. Римската цивилизация. София: Български художник, 1998.
Николова А. (съст.) Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 3. Класическа литература. София: АИ „Марин Дринов“, 2002.
Ривкин, Б. Антично изкуство. София: Наука и изкуство, 1983.
Сиракова Й. Българските преводи на „Метаморфози“ на Овидий. Промяната в образността и кохерентността на творбата в превод. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.
Слезак, Т. Да четем Платон. София: СОНМ, 2002.
Шаму, Ф. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. С., 1979.

Albrecht M. von. Geschichte der römischen Literatur. Bern/ München, 1992 (2 Bde).
Dominik W., Jon Hall. (eds.) A Companion to Roman Rhetoric. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2007.
Foley J. M. (ed.). A Companion to Ancient Epic. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2005.
Hardwick L., Ch. Stray (eds.) A Companion to Classical Receptions. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2008.
Harrison St. (ed.) A Companion to Latin Literature. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2005.
Kallendorf K. (ed.) A Companion to Classical Tradition. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2007.
Knox P. (ed.) A Companion to Ovid. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2009.
Marincola J. (ed.) A Companion to Greek and Roman Historiography. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2007.
Martindale Ch. (ed.) The Cambridge Companion to Virgil. Cambridge, New York, Oakleigh: Cambridge University Press, 1997.
May J. M. (ed.) Brill’s Companion to Cicero. Oratory and Rhetoric. Leiden, Boston, Koeln: Brill, 2002.
Nagy G. (ed.). Greek Literature, 5: Greek literature in the Classical period: The prose of historiography and oratory. New York: Routledge, 2001.
Nagy G. (ed.). Greek Literature, 6: Greek literature and philosophy. New York: Routledge, 2001.
Taplin O. (ed.). Literature in the Greek World. Oxford: Oxford UP, 2000.
Taplin O. (ed.). Literature in the Roman World. Oxford: Oxford UP, 2001.
Torlone Z. M., D. L. Munteanu, D. Dutsch (ed.) A Handbook to Classical Reception in Eastern and Central Europe. Malden, Oxford, Chichester: John Wiley & Sons, 2017.